Отдавна висшето образование в България е лесно достъпно и за висока диплома не се изисква прекалено много.

Доста често и несериозните студенти се поощряват само и само да платят още една семестриална такса.

За тези, които искат наистина да учат обаче, висшето образование е една голяма възможност за развитие,надграждане на вече придобити знания и шанс да попаднат в интелигентна среда.

Пред тях се открива ново начало, нови контакти и знания. А  всеки е наясно,че само знаещия и учещия има истинската свобода да избира…

Поне така би трябвало да бъде.

У нас обаче, висшето образование не винаги носи отворените врати към мечтаната реализация.

Една от причините е ограничението, което идва от пазара на труда. В много сфери работните места често се запълват на принципа „ти си приятел на някой си, който е приятел на шефа, значи ще работиш тук“, а понякога пък местата са твърде малко. В други случаи пък, няма достатъчно квалифицирани кадри или поне това е официалната информация, която стига до завършилите студенти.

Не рядко се случва и съответната специалност с която младият човек иска да се реализира да е прекалено „отвлечена“ и към нея да няма никакъв интерес на пазара на труда. И дори да е много интригуваща и да създава редица ерудирани и можещи студенти, реалната й стойност е нулева и си остава просто едно интелектуално хоби.

Духовността и знанието са незаменими богатства, но все пак живеем и в метериален свят и всеки има нужда от работа. А когато някой е положил труд да придобие повече умения и не се е примирил само с гимназиално образование, труда му би трябвало да се възнагради подобаващо.

За съжаление обаче, реализацията след завършване на университет в България, масово се превръща в препитание.

А още по-лошо е ,че за много места (особено в творческите специалности) се изисква дълга подговка за кандидат-студентските изпити, която обикновено е под формата на твърде скъпи уроци. Подобрете английския си с уроци по английски език.

Така студентът влага средства за да бъде приет, после влага средства за да се обучава и накрая е под въпрос дали ще успее някога да си намери работа по специалността.

И така стотици психолози, историци, физици, актьори, художници, икономисти и още много други успешно дипомирани младежи продължават да работят още дълго като бармани, сервитьори и продавачи.

Реализацията след завършено висше образовние у нас не е мит. По-скоро е рядко срещано явение. С нечовешко търпение, упорит труд, няколко чужди езика, практика в чужбина и добри препоръки е възможно тя да стане реалност. Но понякога дори това не е достатъчно. Нужен е и малко късмет.